© Надежда Чипева
Христо Иванов
Правителството не подкрепя идеята, лансирана преди време от правосъдния министър Христо Иванов за специално звено, което да се занимава с корупцията по високите етажи на властта, по подобие на румънския модел.
Вместо това на днешното си заседание кабинетът прие предложеното от главния прокурор Сотир Цацаров - към него да съществува антикорупционна структура, която ще съчетава съществуващите практики и звена.
Това стана известно след заседанието на кабинета днес, на което по предложение на вицепремиера Миглена Кунева беше приет доклад, озаглавен "Стратегически насоки за борба с корупцията". Той е продукт на работата на междуведомствена работна група за изработване на стратегията за борбата с корупцията по високите етажи на властта, създадена със заповед на премиера Борисов.
След заседанието на кабинета правосъдният министър Христо Иванов поясни, че новото звено за борба с корупцията ще бъде създадено на базата на опита, който има прокуратурата. "Той така или иначе беше валидиран с последния доклад на Европейската комисия (ЕК). В него беше отбелязано, че специализираните структури, които са под контрола на прокуратурата, са добро начало, но трябва да има резултати. Но "действителният тест ще бъдат повече дела за корупция на високо ниво и развитието на оперативния капацитет", написаха евроекспертите.
В доклада на ЕК имаше изрична препоръка за единен орган за борба срещу корупцията.
Тези правомощия сега са разпределение между Сметната палата, Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, НАП и други органи.
Министър Иванов уточни, че новото звено ще се опита да се вмести финансово в ресурса на сега съществуващите органи.
Все още не е ясно как точно ще бъде създадено то, колко души ще работят там. В някои медии се появи информацията за 200 души - прокурори, полицаи и данъчни, които ще работят към главния прокурор Сотир Цацаров.
Министерството на правосъдието обаче ще се опита да се фокусира върху сериозното преустройство на институционалната рамка на Закона за
установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и внимателното изследване на имуществото на лицата по високите етажи на властта
Подобно звено също съществува в Румъния.
"Медиапул" пише, че за създаването му у нас ще бъде писан нов закон. Новата структура ще получи право да разкрива банкови тайни, да търси икономически зависимости в офшорни зони, както и да изпълнява сегашните функции на Комисията за конфликт на интереси. Този орган ще трябва да получи право да отстранява високопоставени политици, включително министър-председателя и народни представители. Решенията му ще подлежат на съдебен контрол.
В доклада, изготвен от междуведомствената комисия, е отбелязана липсата на институция и механизъм за цялостна координация и контрол по отношение на антикорупционните политики и мерки, липсата на реален контрол на декларациите за имуществено състояние, законодателни пропуски, водещи до незадоволителни резултати при противодействието на корупцията и др.
За преодоляване на пропуските са формулирани приоритети, които да залегнат в готвената актуализирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията. Проектът й трябва да бъде изготвен до 30 март от вицепремиера Меглена Кунева и министъра на правосъдието Христо Иванов.
Идеята за независимо звено за борба за корупцията беше лансирана преди време от правосъдния министър Иванов, като тя възприемаше румънския модел. В съседната държава съществува Национална дирекция за борба с корупцията, ръководена от прокурор Лаура Кьовеши.
Идеята беше новият антикорупционен център да няма общо с досегашната поредица органи срещу корупцията,
а най-малкото с т. нар. Боркор, който по начало беше замислен като анализаторски, а не за разкриване и разследване на данните за корупция на високопоставени функционери в трите власти.
Иванов беше посочил 4 критерия, на които трябва да отговаря подобна институция:
- Да обединява под силно лидерство прокурорски и разследващи функции, за да са координирани действията, да са с дългосрочен хоризонт и гарантирани срещу изтичане на информация и смяна на курса според смяната на политическия вятър;
- Персоналът да подлежи на специален подбор и кариерно развитие, за да се гарантира висока мотивация и капацитет, както и липса на обвързаности;
- Компетентността му да е формулирана ясно, за да съсредоточи работата си по системните проблеми, а не да затъне в дребни казуси;
- Да има независимост, която да гарантира защита от политически влияния и злоупотреба с правомощия.
Малко след обявяването на доклада на Европейската комисия и като негов отговор, главният прокурор Сотир Цацаров представи идеи за промяна на Наказателния кодекс, сред които беше и идеята за специализирано звено.
