Има една страна на върховия автомобилен спорт, която остава в сянка за масовата публика и дори за по-задълбочените любители на високите скорости. А тя е изключително важна, защото е в основата на прогреса на автомобилната индустрия и развитието на нови модели и техните системи, включително в областта на пътническата и екологична безопасност, както и при горивната икономичност. Реално погледнато върховият автомобилен спорт е своеобразен изпитателен полигон на автомобилната индустрия, в който се тестват при екстремни условия нови материали, идеи и разработки. Ето и някои от най-важните примера в тази посока.

Карбонът
Днес този свръх як и лек материал се използва навсякъде за изработката на огромен брой дeтaйли – тръгвайки от интериора и приключвайки с елементите на окачването. А това стана възможно благодарение на автомобилния спорт, където карбонът се ползва отдавна. Още през 1975-а е използван в болида Lola T321 за закрепване на задното антикрило, но истинската революция идва през 1981-а с болида McLaren MP4/1, проектиран от най-титулованият конструктор в историята на Формула 1 Джон Бърнард. Той първи използва цялостен карбонов монокок, около който развива останалите елементи на машината. Тази идея развива в сериен автомобил през 1992-а компанията McLaren с проектирания от Гордън Мъри суперавтомобил McLaren F1 – първият в историята пътен автомобил за нормална употреба с карбоново купе.




Огледалото за виждане назад
Първото в света подобно устройство се появява още през 1911-а година в състезателния модел за Indy 500 Marmon Wasp, победител в състезанието. Днес идеята е развита вече в електронен вид, който идва също от спорта. Идеята за електронно огледало е използвана за пръв път от Audi в спортния им прототип R18, като изображението от камера в реално време се изкарва на дисплей, заменящ традиционното огледало. Тази идея е прехвърлена в пътнически вариант с модела R8 e-tron, където мястото на задното стъкло е заето от акумулатор и не остава място и възможност за функциониране на традиционното огледало. Без него, обаче, не бива да се кара от гледна точка на безопасноста и затова образът се подава от монтирана на покрива на колата камера на 7,7-инчов дисплей, дело на Samsung. Камерата има и подгряване, за да се предпази от заледяване.




Лостчетата на волана за смяна на предавките
Съвсем скоро тази система ще стане основна дори и при по-евтините автомобили. Сега те са на разположение при колите с автоматизирани или роботизирани трансмисии, позволяващи на шофьорите им да се чустват като Алонсо или Хамилтън зад волана. Масовото разпространение на тази система е работа също на Джон Бърнард, който през 1989-а разработва за екипа във Формула 1 на Ferrari и болида им с индекс 640 уникална полуавтоматична предавателна кутия с такива команди от волана – двойка метални пластинки, разположени зад геврека. Всички очаквали пълен провал на нововъведението, но британският пилот Найджъл Менсъл спечели още първия старт с новия болид – Гран При на Бразилия през същата година.




Днес системата е навсякъде при гражданските коли, като лостчетата сега са просто ключове, подаващи по електронен път командите за смяна на предавките.




Турбодизелът с директно впръскване на горивото
През 2006-а Audi извърши истинска революция в топ-автомобилния спорт със спечелването на 24-е часа на Льо-Ман с прототипа си R10, снабден с ... дизелов двигател. По-късно успехът на дизела с директно впръскване на горивото повтори Peugeot в 2009-а. Естествено, Audi не е първата компания, която се е опитала да внедри директното впръскване при гражданските модели – малко по-рано с тази технология експериментира и Mitsubishi. Но именно в пистовите надпревари премина бойното кръщаване на технологията, позната днес на всеки собственик на автомобилите от марковото семейство на VW Group - Audi, Volkswagen, Skoda и Seat. Турбоагрегатът с директно впръскване на горивото има редица преимущества пред стандартния турбодизел – по-нисък разход на гориво, бърза реакция на движението на педала на газта, възможност за бързо стартиране.


Назад