Дълго време този уникален автомобил на ГАЗ, създаден по военна поръчка оставаше засекретен. А когато грифът „съвършенно секретно“ бил свален се оказа, че „водният“ не е нужен на никого... Всъщност името на тази наистина уникална машина не се връзва с облика й, а крие работна абревиатура на многоцелевото армейско транспортно средство ГАЗ-3937.

Водник представлява трикомпонентна модулна конструкция от шаси, кабина и купе. Това позволява да бъде накичена с всякакво навесно обрудване – товарна платформа, пътническа кабина, хидравличен манипулатор, въоръжение. При това конструкцията е не само носеща, но и херметична, позволяваща на машината да плава. Стандартното изпълнени позволявало движение на вода със скорост 4 км/ч за сметка на въртенето на колелата, а в изпълнение „екстра“ добавяли водомет.

Кузето е със ширина 2,6 метра и височина 2 метра, и се носи от мощните колела на БТР. Компановката на машината е доста необичайна. Силовият агрегат – 175 к.с., 6-литров турбодизел е разположен вдясно на водача в комплект с предавателната кутия, раздатката и демултипликатора. Водачът и пътникът се разполагат като в „спарка“ - един зад друг, като пътникът е по-привилегирован – може да си опъне краката. Заемането на шофьорското место е подобно на това при знаменитата „виетнамка“ - ГАЗ-66, но с тази разлика, че не влиза през врата, а през два люка в гражданската версия.

В армейския, брониран вариант пътникът се настанявал през мястото на водача. В задния отсек, разчетен за осмина, има четири люка – два отстрани и два отзад. В тази зона има четири лампи и мощна печка, сядането е или с лице или с гръб по четирима в ред.




Дъното на всъдехода е плоско, а на твърдо покритие тежкият 6,5 тона автомобил бил доста пъргав – максимална скорост до 120 км/ч, посигана за около 20 секунди. Пробегът с едно зареждане на резервоара достига 1000 км. Машината е без ауспух, диференциалът е с повишено триене, огромният просвет от 400 мм, независимото торсионно окачване и доброто разпределение на масата прави машината абсолютно „всеядна“ по отношение на покритието и местността на движение.

Трудната задача след определянето на посоката си оставала корекцията на направлението и органите на управление изискващи сериозна сила. Но машината не може да бъде спряна нито кал, нито от пясък, нито от вода...За комфортна возия не става и дума, тръскането вътре е уникално, но това са си недостатъци на целия оф-роуд жанр.




Малко по-късно Водник получава нова модификация с обозначение ГАЗ-39371 с триместна кабина, изпълена по класическа автомобилна компанвка. Въпреки че машината била транспортно средство с широки оф-роуд възможности и ниска цена – като на прочутата „виетнамка“ ГАЗ-66), не го търсели масово нито военните, нито геолозите, нито нефтените и газови сондьори. Затова и напуснал сцената, отстъпвайки мястото си на по-съвременния и прогресивен модел ГАЗ - 2330 Тигр. Назад