Михаил Юрьевич Красинец има любим автомобил - Чайка ГАЗ 13. И това е само един от стотиците автомобили събрани в малкото руско село Черноусово, колекция която би прилягала на милионер. Но Михаил съвсем не е такъв, но за него по-нататък.

Селцето е почти „рядом“ до столицата на самоварите – Тула. Нужно е само леко кръгче от 150 км сред безкрайните поля и красивите горички, както и малко оф-роуд упражнение по селски пътища и направо земя, най-добре с автомобил с повишена проходимост и задвижване 4х4 и целта е достигната – селският автомобилен музей, нямащ никакъв аналог в света.

В света на колекционерите на автомобили има един доста известен термин – barn find /намерен във фермата/ - става дума за купувани отдавна и забравени под навеси и обори коли, които по някаква щастлива случайност на съдбата изплуват, открити от някои ретро-любител-търсач. Не такива са обаче колите на Михаил Юрьевич, сред които има и няколко интересни модели на западни марки, като Мерседес-Бенц W108, Симка 1501 и Форд-Таунус от края на 50-е години на миналия век.




Началото на тази не съвсем обикновенна история е в началото на 90-е години на миналия век. Тогава дългогодишният механик и изпитател в московския завод АЗЛК Москвич започва да събира колекцията си най-вече от автомобили правени през съветските времена. Доста се е постарал и десетките му коли заемали все повече място на площадката пред кооперацията на Михаил. Това създавало сериозни проблеми със съседите, лишили се от паркинга пред блока и заради това започнали да му правят пакости – чупели стъклата на колите, рязали гумите, а някои дори били подпалени.

Когато затварят завода АЗЛК, Красинец остава без работа и той решава да промени радикално живота си, заменяйки града с тихия живот на село с половинката си. В Черноусово Михаил Юрьевич се мести в края на миналия век и то съвършенно режейки мостовете към града – продава московската си квартира и прехвърляйки всичките си коли в родното село на жена си Черноусово. Парите от квартирата отишли за закупуването на Чайката и на още няколко редки автомобила с които Михаил днес е много горд.

Някои от експонатите на музея си Михаил спасява изпод руините на Автомобилния завод на името на Ленинския Комсомол. Сред тях е уникалния Москвич 3-5-5, който Красинец спасява от немиуема гибел в безконтролните времена на прехода.

Съвсем разбираемо е че москвичите са по-голямата част от колекцията, която според собственика й надхвърля в момента триста коли. Те доживяват века си на поляната пред къщата на колекционера и за всеки от тях Михаил мечтае да възвърне първоначалния облик. Но с природата не се спори лесно, много автомобили са прогнили от стоенето под открито небе толкова много, че едва ли има смисъл да бъдат раставрирани.

Преди няколко години автоплощадката на Красинец придобива статут на музей, но държавните дотации, получавани за развитието му и подръжката са направо смехотворни, както и волните пожертвования на посетителите на музея. Естествено, Михаил не може да се мери с богатите западни колекционери и разбира прекрасно, че връщането достойния вид на всички автомобили е направо невъзможно. Там няма нито крик, нито гаражна работилница. Той ясно разбира, че преди доста време е трябвало да премине от количественото към качественото събиране и да не заприличва на руския Плюшкин.

Но… както се казва – който може прави, а който не може само намира кусури. Красинец прави както може и умее. И въпреки кусурите, феноменалният му музей така или иначе украсява автомобилния свят... Назад