© архив
Предизборният митинг на СДС на Орлов мост през 1990 г.
В поредицата "25 годинибез Стената" "Дневник" публикува със съкращения част от хронологията на събитията през 1989 г. и преди това, направена от Петко Симеонов - един от учредителите на Клуба за гласност и преустройство и на СДС, поместена на сайта "Омда".
3 ноември 1988 г. - Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България е учреден. Програмната (учредителната) декларация на клуба е изпратена да ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. От учредителите - 11 са активни борци против фашизма, 39 са членове на БКП, 36 са безпартийни, 4 са изключени от БКП, 10 са с партийни наказания.
Процесите на самоорганизация на българските турци за противопоставяне на "възродителния процес", започват още през пролетта на 1985 година. На 6 януари 1988 г. се учредява Независимото дружество за защита правата на човека. Това става на гара Септември в дома на Илия Минев. Още в началото при Илия Минев започват да ходят български турци. Те отиват спонтанно, търсят спонтанно подкрепа от българите и български правозащитни структури.
Съпротивителните организации на мюсюлманите у нас започват да възникват през 1984 г.. Първите са нелегални, а тези които са създадени през 1988 и 1989 г. се стремят да дадат публичност на своята дейност. Техни активисти са Авни Велиев, Хюсеин Нух, Хасан Берберов, Халим Пасажов, Нежмедин Хак, Ахмед Доган, Зейнеп Ибрахимова, Мустафа Юмер, Сабри Искендер, Али Орманлъ, баща и братя Рунтови и много други
8 март 1988 г. В Дома на киното е основан Общонародният комитет за екологична защита на Русе. Записват се 400 души. За председател е избран Георги Мишев.
Следват репресии от страна властите. Изключени са от БКП Георги Мишев, Христо Смоленов, Мария Варимезова, Соня Бакиш (съпруга на председателя на Народното събрание Станко Тодоров, който си подава оставката). Светлин Русев е освободен като член на ЦК на БКП. Малина Петрова (тя е безпартийна) е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти.
През есента на 1988 г., след многомесечни разправии с членовете на Русенския комитет, следват разпореждания на Министерския съвет. Закрит е Институтът по философия "Акад. Т. Павлов" и др. звена (Институт по музикознание, Институт по изкуствознание, Научна група по философски въпроси за изучаване на човека и неговия мозък, Комплексна лаборатория по обществознание в Пловдив). Създаден е Институт за философски науки. В него са предвидени до 50 на сто от предишните щатни бройки за учени и персонал, а комисия "отгоре" щеше да подбере "най-подходящите".
4 ноември 1988 г. В Политбюро на ЦК на БКП в делови порядък се обсъжда учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Насрочва се специално заседание.
5-6 ноември 1988 г. Започва открито следене на Мария Бойкикева (председателят на Клуба в този период) и Желю Желев.
8 ноември. Започват серия от привиквания на членове (около 50 души) на Клуба в различните партийни комитети и творчески съюзи. Целта е да се окаже натиск - да се отрекат от Клуба.
- На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за прокуратурата в прокуратурата са извикани петима членове на Клуба и са им отправени официални устни предупреждения. Срещу тях е открита следствена преписка № 265. Това са Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Малина Петрова, Ивайло Трифонов и Желю Желев.
11, 15 и 16 ноември 1988 г. Провежда се специално заседание на Политбюро за Клуба. Клубът е определен като алтернативна на компартията политическа сила. По същото време ръководството на Клуба започва имитация за сътрудничество с ЦК на БКП.
16 декември 1988 г. по време на заседание на Управителния съвет в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков нахлува милиция и присъстващите са заведени в участъка на ул. "Марин Дринов". Арестувани са Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов (от ръководството на Клуба), Деян Кюранов (член на Клуба) и Лъчезар Кунчев, който не беше член. Извършен е обиск, конфискувани са материали на клуба и пишещата машина на Евгения Иванова. Задържаните стоят пет часа в участъка, повечето време прави в коридора, под охрана, забранено им е да разговарят.
Следват изключвания от БКП, започват уволнения, преждевременно пенсиониране, "естествено отпадане" от работа - Копринка Червенкова, Борис Спасов, Мария Бойкикева, Иван Николов, Христо Смоленов, Вероника Николова и др.
11 януари 1989 г. - Петър Манолов започва своята гладна стачка. Илия Минев се присъединява към него. Организирани са няколко подписки в защита на Петър Манолов.
11 януари 1989 г. В "Работническо дело" е публикуван Указ 56 /допуска се дребен частен бизнес - бел.ред/.
19 януари 1989 г. Президентът Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев (всички дотук - от Клуба) и Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев.
Българските медии премълчават събитието. Клубът излиза с документ за посещението на Митеран.
25-26 януари. Продължават вълненията в Чехословакия. Там вече действат неформалните групи "Харта 77", "Чешки деца", "Мирен клуб "Джон Ленън", "Независимо мирно сдружение", "Дружество на приятелите на САЩ", "Движение за граждански свободи".
8 февруари 1989 г. е учрeдeн синдикатът "Подкрепа" в Пловдив (според твърдения на Босия на 12 февруари 1988 в дома на Тренчев в Стара Загора).
20-21 февруари 1989 г. В резиденция "Бояна" политбюро на ЦК на БКП се среща с представители на интелигенцията. Тодор Живков изнася голям доклад. В него се казва: "Напоследък някои хора питат: каква е нашата позиция по така наречения политически плурализъм. Ние вече провъзгласихме плурализма като принцип в нашето общество. Щом като има различни мнения и интереси, ще има и плурализъм.При това касае се за плурализъм политически. Защо? Защото у нас съществуват партията, Българския земеделски народен съюз, обществени организации и т.н., които провеждат своя политика в съответните области. Друг е въпросът, че всички те стоят на принципите на социализма и се стремят да провеждат тези принципи."
Живков продължава, като казва, че сега ще възникват клубове като гъби след дъжд, но ведната внася уточнение, че те трябва да се регистрират в съда, защото "Никъде в света не се признават за законни онези сдружения, които се регистрират, така да се каже, в чуждестранни радиостанции."
27 февруари 1989 г. Започва регистрацията на фирми по Указ 56. Този процес (до края на годината регистрираните фирми са над двайсет хиляди) остава вън от вниманието на неформалните организации.
Март 1989 г. Започват конгресите на казионните творчески съюзи - на музикантите (25 февруари), научно-техническите съюзи (1 март), на журналистите (7 март), на художниците (8 март), на писателите (9 март), на преводачите (10 март), на артистите(13 март), на композиторите (13 март), на научните работници (14 март), на филмовите дейци (14 март). Тоталитарната власт се стреми да потегне редиците, но резултатът е друг. Политическата инициатива на конгресите е на членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и техните приятели.
9 март 1989 г. Около 22 часа фотографът Симон Варсано пише със спрей лозунг против властта. От милиционерска кола го забелязват и от няколко метра го прострелват. Два куршума раздробяват бедрената кост и подбедрицата на десния крак, а третият куршум разкъсва мускул на левия. По този повод в декларацията на Клуба от 24 април беше изразен протест и беше поискано разследване.
17 март 1989 г. На заседание на Политбюро, когато се обсъждат преминалите конгреси, Тодор Живков казва: "... какво ще правим с този клуб? Ние трябва да си дадем сметка за това. Ако този клуб съществува, това значи, че ние слагаме начало на едно опозиционно движение, на една опозиция, която ще се разгърне, тъй като нашите трудности във всички сфери са колосални. Ще търпим ли такава организирана сила или няма? Ще разобличаваме ли тази сила или няма да я разобличаваме? Те са забравили род, родина, всичко свято и държат всекидневно връзки със Запада. Ето главния проблем.
Я вземете и анализирайте какво говориха те. Те не говорят по професионални въпроси, за работата, а политически и бият горе ръководството."
23 март 1989 г. Държавна сигурност проваля конференцията на Дружеството за защита правата на човека, която е свикана в апартамента на Мария Златева.
11 април 1989 г. Учредена е Екогласност в дома на Александър Каракачанов
5 май 1989. Държавна сигурност провежда най-мащабната си акция срещу членове на Клуба. Арестувани са Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Величков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Константинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Василев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Евгения Иванова, Георги Величков, Желю Желев и Иван Марев. Конфискувани са материали на Клуба и много лични документи. Акцията Държавна сигурност се ръководи от Димитър Иванов - сега издател.
Поводът за акцията е подготвяното обръщение до сесията на Народното събрание. То е в два варианта.
Този документ има програмен характер. В него в разгърнат вид без уговорки се настоява за окончателен отказ от тоталитаризма и се отстояват принципите на либералната демокрация.
17 май 1989 г. По турските радиостанции започва всекидневно излъчването на нотата на Турция до България за положението на турското малцинство. Турция дава старт на една от най-мащабните си пропагандни акции срещу България. Страната попада в тежка международна изолация.
19-27 май 1989 г. В районите със смесено население започват митинги, демонстрации и размирици
23 май. Най-ожесточеният сблъсък между демонстранти - български турци в Североизточна България, и органи на реда в село Езерче. Има двама убити.
27 май - реч на турския премиер Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО. Говори за трагедията на турското малцинство в България.
29 май - изявление на Тодор Живков: границите са отворени, всички, които искат да се изселят в Турция - да заминават.
От 30 май до 10 юни страната е напусната от 100 хиляди души, издадени са 150 хиляди паспорта, 250 хиляди са подадените молби за паспорти, изтеглени са 400 милиона лева от ДСК.
31 май 1989 г. Голям митинг в София, който е предаван пряко по националната телевизия, под лозунга "Съд за родоотстъпниците и предателите". Той е "всенародно негодувание" срещу "демагозите, родоотстъпниците и предателите" от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Митингът е пред НДК, оттам голяма група отива пред блока, където живее Блага Димитрова, и започва да скандира. Същите обвинения (родоотстъпници, предатели, демагози) срещу Клуба са отправени и на митинга на 1 юни вечерта (за Деня на Ботев - 2 юни).
9 юни 1989 г. николапетковистите правят опит за сбирка в Славовица.
22 юни 1989 година. Излъчено е по Свободна Европа и Дойче Веле протестното писмо на Антонина Желязкова за Възродителния процес.
18 юли. Блага Димитрова депозира в Народното събрание изявлението на Клуба по повод правата на българските турци и Голямата екскурзия.
Август 1989 г., първи сериозни разногласия в Управителния съвет на Клуба: дискусионен клуб (Искра Панова, Чавдар Кюранов, Николай Василев) или политическа организация (Желю Желев, Петко Симеонов).
21 август - изселниците в Турция вече са над 300 хиляди души. Октомври-ноември - над 150 хиляди от изселниците се връщат обратно.
През лятото: в официалните медии открито се говори за промените в Унгария и Полша и за националното раздвижване в Прибалтика (трите републики на Съветския съюз: Литва, Латвия и Естония).
Края на август, първа среща за обединението на неформалите в обща организация. До края на октомври има още две срещи.
11 септември. Политбюро поименно реабилитира политемигрантите, избити от Сталин в Съветския съюз.
13 септември. В "Работническо дело" се появава статия, в която се съобщава, че няма проблеми, ако някой си постави спътникова телевизионна антена. Нещо недопостумо и преследвано до този момент. Трябва да плаща обаче такса от 12 лева.
19 септември 1989 г. Излиза статия в "Работническо дело", в чието заглавие има израза "бъдещето на съветската федерация". Това е един от първите актове на официално и публично проблематизиране на съществуването на Съветския съюз.
3 октомври 1989 г. Управителният съвет на Клуба разпространява декларация по повод предстоящата екологична среща в София.
13 октомври 1989 година. В страната пристига Румяна Узунова /от Радио "Свободна Европа"/ - първият политически емигрант, който има официално разрешение да пребивава в страната като чужд гражданин.
16 октомври - 3 ноември 1989 - европейска екологична среща в София.
26 октомври 1989 г. Милицията спира с физически средства подписката на Екогласност пред "Кристал".
20, 27 октомври, 1 ноември 1989 година. Публични събрания на Екогласност в кино "Петър Берон".
2 ноември . В кино "Петър Берон" Клубът провежда първото си публично събрание на тема "Екология и демокрация". В доклада, изнесен от Желев, се поставя въпросът за обединението на неформалите
3 ноември. Шествието пред Народното събрание за връчване подписката на Екогласност по проекта "Рила-Места".БКП се подготвя да даде "отпор" на неформалите. На всеки район в София е възложено да осигури по около 200 души: партийния апарат, заетите в административната власт, стопански ръководители, членове на Доброволните отряди без оръжие (ДО без оръжие). Три часа преди да започне шествието на неформалите (това значи 14 часа, защото шествието започна в 17) са събрани по двеста души в: Студентския дом, Университета, кафене "Варшава"... Има и другаде. Общо над хиляда души. В ЦДНА гледат някакъв филм. Целта на събирането е по даден знак да излязат и не да бият, в никакъв случай да не бият, а "да смачкат" неформалите. Да се смесят с тях и да ги изтласкат от площада.
9 ноември. Пада Берлинската стена. Като материален обект - това е огромно съоръжение опасало Западен Берлин. Но то беше символ на Системата, на Лагера.
10 ноември. На пленум на ЦК на БКП е свален Тодор Живков.
11 ноември 1989 година, заседание на Управителния съвет в редакцията на "Социологически преглед" ("Витоша" 39). Приема се декларация в подкрепа на решението на пленума на ЦК на БКП за освобождаване на Тодор Живков от заеманите длъжности.
Ръководството на Клуба изпраща писмо, подписано от Иван Джаджев, до Петър Младенов, в което се казва: "Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България се обръща към Вас с предложение за конструктивно сътрудничество при осъществяване на процесите на дълбоки демократични преобразования в страната. В тези решителни за страната ни дни, ние изразяваме готовността си да се срещнем с Вас, за да поставим началото на действителен диалог между независимите групи и сдружения и партийното и държавно ръководство."
17 ноември - среща за обеднението на неформалите (създаването на СДС) в библиотеката на Историческия факултет. В разговорите са поканени да присъстват николапетковистите, социалдемократите и Екогласност. В декларациите на Клуба от 1989 година, в документите на останалите неформални организации, се съдържат идеите, които обединяват СДС: свобода, закон, демокрация, единение с Европа, против двуполюсното противопоставяне.
18 ноември 1989 г. Клубът е съорганизатор на първия митинг. Инициативният комитет се състоеше от Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова, Стефан Продев.
1 и 2 декември - първото общо събрание на Клуба. Приети са две резолюции, които са разглеждани като различни. Едната (внесена от Петко Симеонов) се смяташе за по-радикална, другата (внесена от Чавдар Кюранов) за компромисна. В "компромисната" се разглеждаха организационно-процедурни въпроси. В "радикалната" се акцентираше върху общополитическите виждания и по нов начин се чертаеше бъдещето на Клуба след падането на Живков: "В бъдещата платформа да се разгледа въпросът за ваимодействието с родствените клубове, вече създадени или възникващи, както в София така и в другите селища на страната. Трябва да вървим към създаването на обща организация, която да даде своя принос за прехода на България от тоталитаризъм към демокрация."
7 декември вечерта на заседание на Управителният съвет на Клуба за гласност и демокрация в залата на Института по социология (в мазето) се реши Клубът да стане съучредител на СДС. На заседанието беше търсена сметка от Желев – защо се е съгласил да стане председател на СДС, преди Управителният съвет да е взел решение. Желев се оправдаваше, че като частно лице е дал съгласието си и ако Управителният съвет реши Клубът да не влиза в СДС, той ще го напусне и ще остане председател на СДС. Тогава противниците на коалицията го обвиниха, че ги изправя пред свършен факт, че си бил изтъкал платното и ритнал кросното. Бяха избрани представители на Клуба в Координационния съвет. Чавдар Кюранов беше избран за член на Координационния съвет, тъй като водеше противниците на СДС, а Петко Симеонов – като човек от групата, която подкрепя СДС. Преценяваше се, че така и двата лагера щяха да бъдат представени в ръководството на коалицията.
Виж видео 
