© facebook.com
Когато преди три месеца Масих Алинеджад публикува онлайн своя снимка, на която позира със слънчеви очила, шал около врата и широка усмивка зад волана на колата си на лондонска улица, журналистката просто иска да развесели читателите си, свикнали с мрачните й истории за проблемите с човешките права в родния й Иран.
Това, което последва, обаче е неочаквано: истински Фейсбук феномен, който само за месец си спечелва половин милион последователи, и унищожителни лични критики от страна на иранската държавна телевизия, която обвинява Алинеджад в наркозависимост, перверзия и невменяемост, разказва агенция "Ройтерс".
Вдъхновени от снимката, на която сънародничката им се показва на публично място без задължителния за ислямската република хиджаб, хиляди жени от Иран започват да публикуват свои селфита с непокрити коси, а самата Алинеджад бързо прави отделна Фейсбук страница за целта, която нарича "Моята тайна свобода".
Днес тя е искрено удивена от това, че се е превърнала в лице на кампания за борба срещу наложените ограничения на облеклото на жените в Иран.
"Виж", казва тя в интервю за "Ройтерс", отваряйки лаптопа си и сочейки към най-скоро публикуваната снимка. "Това е било пуснато преди четири минути и вече има 439 харесвания и 11 споделяния."
Родена две години преди Ислямската революция от 1979 г., свалила подкрепяния от Запада шах и вкарала страната в хибриден демократично-религиозен управленски режим, Алинеджад е твърде млада, за да си спомня времената, когато сънародничките й не са били длъжни да се забулват. Според нея обаче твърде много хора подценяват значимостта на този въпрос, казвайки, че има много по-неотложни политически проблеми. Тя вярва, че принуждаването на жената да покрива косата си е начин държавата да наложи властта си: "Когато живеех в Иран, косата ми беше като заложник на правителството", казва политическата журналистка.
Нейните последователи във Фейсбук са на същото мнение. Много от снимките на страницата "Моята тайна свобода" са на жени, застанали пред знаци, напомнящи ислямския дрескод за нежния пол, с шал или кърпа за глава в ръцете. За западното око тези кадри са съвсем непретенциозни и незабележими, но оскърбената иранска върхушка отвръща на удара. Държавният телевизионен канал IRINN излъчва материал, в който твърди, че Алинеджад е била изнасилена от трима мъже пред очите на сина си в лондонското метро, след като съблякла дрехите си под въздействието на наркотици.
Създадената от нея Фейсбук страница, заедно с публикуваното в интернет същия месец видео на шестима млади иранци, сред които жени без забрадки, пеещи песента на Фарел Уилямс "Happy" (в превод – щастлив, бел.ред.), изтъкват стремежа на либерално мислещите иранци към повече лични свободи. Много от тях гласуваха за настоящия умерен президент Хасан Рохани и сега желанието им се превръща в предизвикателство за него.
© facebook.com
След като младежите от клипа бяха арестувани, държавният глава написа в Туитър: "Щастието е право на нашия народ и ние не бива да се отнасяме твърде сурово към поведение, провокирано от радост". Рохани дава знаци, че подкрепя смекчаването на строгите социални правила – негови са също думите, че "Не можем да пращаме хората в рая насила и посредством камшик". Понастоящем в ислямската република действа т.нар. морална полиция, която обикаля улиците и задържа жени, които според нея показват твърде много от косата си.
Според реформистки настроените иранци обаче изказванията на президента не са били последвани от политически промени. "Срокът на годност на всички хубави приказки вече изтече", казва и Алинеджад.
С настоящите усилия, които полага Рохани, за да сключи със Запада споразумение за ядрената програма на страната и да вдигне от нея смазващите икономически санкции, и с бушуващите граждански войни в регионалните съюзници Сирия и Ирак личните свободи и правата на жените вероятно ще останат далеч назад в неговия дневен ред.
Журналистката също така не вярва, че ако се завърне в родината си, ще бъде в безопасност, и смята, че там би била арестувана заради материалите си за човешките права, които сега прави с помощта на британски и американски медии.
В отговор на репортажа за "изнасилването й" по иранската телевизия тя публикува свое видео, в което стои на перона на лондонското метро и пее песен на персийски за своята родина, докато хората около нея по никакъв начин не се впечатляват нито от действието, нито от пусната й коса.
"Истинското ми отмъщение беше да направя това, от което харлайнерите най-много се ужасяват: пеенето без забрадка, и то в Лондон", казва Алинеджад. "Бих ли могла да пусна това видео по иранска телевизия? Не. Бих ли била в безопасност в метрото Техеран, ако не носех хиджаб? Не."
IRINN отново излъчва материал за изгнаничката, без да показава видеото с песента й, в който твърди, че журналистката е загубила ума си вследствие на "изнасилването".
