Криворазбраната актуализация

И това не е всичко. От здравната каса вече заявиха, че ще свършат парите към края на септември, затова и исканата допълнителна сума от ведомството е около 325 млн. лв. Към сметката трябва да се добавят и между 200 и 500 млн. лв. за финансиране на проекти по двете замразени европрограми - "Околна среда" и "Регионално развитие". Икономисти от ГЕРБ твърдят, че ако те не бъдат сертифицирани до ноември, парите за тях ще бъдат безвъзвратно загубени.

Когато се изготвя даден бюджет, в него винаги има скрити резерви. Ако изникне нужда от допълнително финансиране или пък някой приход е по-малко от заложения, да може да се реагира в движение. Финансовият министър Петър Чобанов твърди, че в централния бюджет има буфер, но упорито отказва да каже на колко възлиза той. По изчисления на икономисти от него са останали не повече от 300 млн. лв. предвид раздадените до момента от Министерския съвет допълнителни около половин милиард. Теоретично могат да се ползват и голяма част от парите (500 млн. лв.) на правителствения регионален фонд за растеж. Въпросът е, че не е ясно каква част от тези средства вече са договорени и дали чрез пренасочването им няма да се създаде друг проблем.

От парламентарната трибуна тази седмица финансовият министър дори заяви, че ако актуализацията не се случи, един от вариантите пред служебното правителство ще е да започне да забавя връщането на ДДС, да бави плащанията към фирмите. В подобна ситуация изпадна правителството на ГЕРБ през 2009 г.

"Енергетиката също е на ръба, не се плащат дълговете и всеки момент бомбата там може да гръмне. БДЖ също е на ръба на фалита. Кредиторите във всеки момент могат да решат да поискат несъстоятелност на предприятието, да вземат мотрисите, вагоните. Всичко това са мини пред служебното правителство, каквито нямаше предишния път", казва Георги Ангелов.

Повечето от тези рискове обаче са управляеми краткосрочно. А и на част от тях най-вероятно изобщо няма да дойде редът, докато управлява служебният кабинет. Още повече че може да се направи ревизия на разходите дотук и някои от тях да се орежат. Изоставането в приходната част пък може да се реши и с промяна на бюджета преди края на годината – когато новата власт направи своя ревизия на състоянието на държавата и има по-точна информация накъде вървят постъпленията. Защото досега дебатите са свързани само с какви допълнителни разходи трябва да се направят, но не и дали има поле за съкращаване на излишните от тях. И все пак остава въпросът

Има ли нужда от празен чек

Най-малко аргументи срещу актуализацията сега могат да се намерят за лимита на дълга. Въпреки че кабинетът в оставка и БСП се хвалят, че фискалният резерв е достигнал най-високото си ниво през последните пет години, голяма част от средствата в него са неизползваеми (виж графиката). Реално свободните пари от тези 9 млрд. лв. към юли са не повече от 750 млн. лв. Те остават, като се изключат падежиращите дългове, които трябва да се покрият през следващите месеци, както и целевите фондове (като Сребърния фонд), чиито пари не могат да се харчат за текущи нужди, а само по специфично предназначение. Теоретично част от средствата, предназначени за рефинансиране на 15 януари 2015 г. на доларовите облигации, както и тези за финансиране на дефицита, също могат да се ползват, но само временно и след това трябва да се попълнят. А и през есента има струпване на падежиращи ДЦК за общо 1.9 млрд. лв. По-голямата част от тях (1.28 млрд. лв.) са от извънредната 5-месечна емисия за реакция на банковата криза. Набраните от нея средства в момента най-вероятно са на депозит в ПИБ. От Министерството на финансите не отговарят на въпроса за какво са използвани тези средства, нито ще успее ли ПИБ да ги върне на държавата в срок (30 ноември). Това най-вероятно ще се случи в мандата на редовно избрания кабинет. Но струпването на толкова много падежиращ дълг през есента прави емитирането на още краткосрочни ДЦК на вътрешния пазар в рамките на годината трудна задача. А и през второто полугодие разходите по принцип нарастват, с тях и нуждата от ликвидни средства. Накратко – въпреки че БНБ удължи срока на специалния надзор върху КТБ поне до ноември, служебното правителство теоретично може да изпита недостиг на оборотен ресурс.

"Ако се увеличи лимитът на дълга сега, трябва да се посочи и точно при какви условия ще се използват допълнителните средства - дали за банковата система, за енергетиката, за нещо друго, както и да се разпишат точните размери. В противен случай наистина ще се подпише празен чек", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Другият проблем е свързан с парите за здраве. Тук за разлика от дебата за държавния бюджет и трите парламентарно представени партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, признаха, че е нужен ремонт на финансите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Без допълнителен трансфер от държавата тя няма да може да плаща навреме на болници и на доставчици на лекарства.

Изливането на пари в нереформирана система като здравната е малко като да пълниш каца без дъно, но и времето за реакция до края на годината не е достатъчно. Друг е въпросът има ли някакви резерви в системата и дали не могат да се използват те.

Ние излизаме за малко

Нагледен пример как иначе експертни теми като актуализацията всъщност зависят и се решават от политическия интерес даде дебатът при президента. Ден след като гласува "за" на първо четене и пламенно защитаваше нуждата от ремонт на бюджета на държавата и на здравната каса, партията на Бойко Борисов рязко смени пиесата. И заяви, че няма да участва в работата на парламента в оставащите дни, за да не им се приписва бъдеща коалиция с ДПС. На консултациите при президента Борисов отново заяви, че са били готови да влязат в пленарната зала в понеделник, но след като БСП няма да подкрепят собственото си правителство, и ГЕРБ се отказват. В крайна сметка постигнатият компромис бе за ревизия на бюджета на касата. "Правя го само заради болните хора", заяви Борисов.

От другите две парламентарно представени формации БСП продължават да са твърдо против ремонт на бюджета. Червените отстояват позицията, че всичко с финансите на държавата е наред. Логично, след като кабинетът "Орешарски" управляваше с техния мандат. Ако гласуват "за", ще трябва да признаят неговия провал и реално ще оставят сегашният парламент да си припише негатива с увеличението на държавния дълг, а следващото правителство (вероятно на ГЕРБ) ще разполага с финансов "комфорт". Единствените, които продължават да са праволинейни в позицията, са ДПС. И това не е случайно. Преди всяка предизборна компания строителните компании са едни от най-често спряганите спонсори на партийните централи. А спрените еврофондове поставят бранша на колене. Не можем да махнем с ръка и да заклеймим всички компании, поне една част от тях са спечелили съответната обществена поръчка честно. Но има и съмнения за изрядността на някои от търговете, които сега Брюксел проверява. Например една голяма част се концентрираха във "Водстрой 98", която по думите на Цветан Василев е на депутата от ДПС Делян Пеевски. И не е изключено бързането сега да се разплати всичко, без много контрол, да е заради това (вижте повече на стр. 10-11). Така че, ако има обществен консенсус, че този парламент е компрометиран, точно той не трябва да дава правомощия на следващите управляващи да раздуят дефицита.